Лъчи от злато

Poesía » Del paisaje

1.3K 0 2

Листата втъкаха лъчите от злато.

Душата ми живее в рози,

докато се събуди от пролетния вятър.

Мечтите отплуваха в здрача по реката.

Времето е картина в старинна къща,

очакваща светлината да събуди душата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

dark_winged (Мирела Шопова)

Винаги съм смятала, че трябва повече стихотворения да пишеш, Лили. Просто защото ти се отдава и е приятно да се четат. А това е един добър пример...

2009-07-07T16:44:00+03:00
gothwolf (Християн)

Добре нарисувано...

2008-09-09T14:05:49+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0