Казах ти, че не искам да съм с теб,

но ти не ме разбра.

Повторих ти го хиляди пъти,

докато най-накрая го проумя.

Затръшна врата след себе си,

а аз те изпратих с усмивка.

По-късно подкарах колата си,

но внезапно спрях в една отбивка.

Не исках никой да чува

крясъците на душата.

Кръвта в главата ми нахлува,

стонове се ронят от устата.

Болката, която ме залива,

както прилив  пясъчния замък,

бавно всичко в мен убива

и сърцето става ми на камък.

Дотук аз стигнах с своя избор,

сега сама съм, тъжна, бездиханна.

Но вий внимавайте със своя избор,

за да не живеете в пролет неуханна...