1.04.2010 г., 14:48

Лъжа, само лъжа...

1.2K 0 0

Казах ти, че не искам да съм с теб,

но ти не ме разбра.

Повторих ти го хиляди пъти,

докато най-накрая го проумя.

 

Затръшна врата след себе си,

а аз те изпратих с усмивка.

По-късно подкарах колата си,

но внезапно спрях в една отбивка.

 

Не исках никой да чува

крясъците на душата.

Кръвта в главата ми нахлува,

стонове се ронят от устата.

 

Болката, която ме залива,

както прилив  пясъчния замък,

бавно всичко в мен убива

и сърцето става ми на камък.

 

Дотук аз стигнах с своя избор,

сега сама съм, тъжна, бездиханна.

 

Но вий внимавайте със своя избор,

за да не живеете в пролет неуханна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лекса Джорджис Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...