7 ene 2010, 8:10

Лъжат ме надеждите 

  Poesía » Filosófica
536 0 6

Като стрели в мишена от артерии
надеждите ми ежат се като побойници.
Понякога са бели птици в прерия,
понякога са жълтокористни усойници.

И ако поискам днес да ги унифицирам,
да им покажа правилните влак и гара,
ме лъжат като следващата чаша с бира
и като поредната (последната!) цигара.


Затварям ги в буркани за мезета
и последователно пастьоризирам.
А после пак аз на мезе съм взета,
под хлабави капаци ме иронизират.

И знам, не съм научила урока:
надеждите не се опитомяват.
Просветва ми обаче, че в живота
на питомните ноктите им закърняват.

© Елена Биларева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Остри нокти, Ели
    Харесах!
  • Радвам се, че се отбихте: Гергана, Ангел, Ивон, Ивайло, Водолея! Благодаря ви много!***

    И весело празнуване на именниците и не само!
  • "И знам, не съм научила урока:
    надеждите не се опитомяват.
    Просветва ми обаче, че в живота
    на питомните ноктите им закърняват."
    Това много, ама много ми хареса!!!!!!!!!
  • Поздравления, Ели! Втората част на творбата е е по слаба, но финалът е страхотен! Бъди!
  • "И знам, не съм научила урока:
    надеждите не се опитомяват"
    Който умее да мечтае...той винаги ще открие надеждата, Елена!
    А ти го можеш прекрасно!
    Поздравления!
  • Прекрасен стих! Поздрави!

Propuestas
: ??:??