Лъжат ме надеждите
Като стрели в мишена от артерии
надеждите ми ежат се като побойници.
Понякога са бели птици в прерия,
понякога са жълтокористни усойници.
И ако поискам днес да ги унифицирам,
да им покажа правилните влак и гара,
ме лъжат като следващата чаша с бира
и като поредната (последната!) цигара.
Затварям ги в буркани за мезета
и последователно пастьоризирам.
А после пак аз на мезе съм взета,
под хлабави капаци ме иронизират.
И знам, не съм научила урока:
надеждите не се опитомяват.
Просветва ми обаче, че в живота
на питомните ноктите им закърняват.
© Елена Биларева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Радвам се, че се отбихте: Гергана, Ангел, Ивон, Ивайло, Водолея! Благодаря ви много!***
И весело празнуване на именниците и не само!
-
"И знам, не съм научила урока:
надеждите не се опитомяват.
Просветва ми обаче, че в живота
на питомните ноктите им закърняват."
Това много, ама много ми хареса!!!!!!!!! -
Поздравления, Ели! Втората част на творбата е е по слаба, но финалът е страхотен! Бъди!
-
"И знам, не съм научила урока:
надеждите не се опитомяват"
Който умее да мечтае...той винаги ще открие надеждата, Елена!
А ти го можеш прекрасно!
Поздравления! -
Прекрасен стих! Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Харесах!