24 jul 2008, 23:00

Лъжи

787 0 2

Единствен Дяволът остана
мечтите си с мене да строи,
открил в моето лице измама,
която сам не би измайсторил.

Единствен той ме помни още
и вижда нещо ценно в мен,
когато не спя през всички нощи
и проклинам всеки ден.

Единствен той все още ми се моли
да сбъдна неговия сън,
а и аз само това мога.
Лъжата. Това, което съм.

Излъгах първия, че съм силна
и безразлична, както той,
а всъщност само него имах,
но не признавах, че искам да е мой.

Че го обичам, втория излъгах,
едва когато му изневерих,
а всъщност не понасях, че може друга
да боготвори, както мен преди.

Излъгах третия, че е единствен
и че за него съм мечтала,
но просто за удобството си мислех,
лъжата той не разпознава.

Излъгах всичките поредни,
че съм жена, която мисли като мъж
и че заключвам спомените в бездни.
Но спомените ме заливат като дъжд.

Последния излъгах, че няма да се влюбя,
че вече не съм способна на това.
Но последните си мисли по него изгубих.
Обичам и с изпразнена душа.

Излъгах себе си, че ще преживея
всяка раздяла, която разреших
и над любовта им към друга ще се смея.
Но виждам днес само сълзи.

Излъгах Дявола, че ми харесва
да буди в мене лудостта,
но скоро и на него ще съм безинтересна.
Умират цветовете и на най-красивата лъжа.


29.04.2004г.
гр. Сопот

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...