Единствен Дяволът остана
мечтите си с мене да строи,
открил в моето лице измама,
която сам не би измайсторил.

Единствен той ме помни още
и вижда нещо ценно в мен,
когато не спя през всички нощи
и проклинам всеки ден.

Единствен той все още ми се моли
да сбъдна неговия сън,
а и аз само това мога.
Лъжата. Това, което съм.

Излъгах първия, че съм силна
и безразлична, както той,
а всъщност само него имах,
но не признавах, че искам да е мой.

Че го обичам, втория излъгах,
едва когато му изневерих,
а всъщност не понасях, че може друга
да боготвори, както мен преди.

Излъгах третия, че е единствен
и че за него съм мечтала,
но просто за удобството си мислех,
лъжата той не разпознава.

Излъгах всичките поредни,
че съм жена, която мисли като мъж
и че заключвам спомените в бездни.
Но спомените ме заливат като дъжд.

Последния излъгах, че няма да се влюбя,
че вече не съм способна на това.
Но последните си мисли по него изгубих.
Обичам и с изпразнена душа.

Излъгах себе си, че ще преживея
всяка раздяла, която разреших
и над любовта им към друга ще се смея.
Но виждам днес само сълзи.

Излъгах Дявола, че ми харесва
да буди в мене лудостта,
но скоро и на него ще съм безинтересна.
Умират цветовете и на най-красивата лъжа.

29.04.2004г.
гр. Сопот