Любима
Беше хубав миг-
в който беше моя,
не беше вечен,
не беше многократен,
само един миг-
в който бяхме аз и ти.
Аз-една изгубена душа
и ти-чуждата жена.
Опитах се да те открадна,
но сърцето ти вече беше
впримчено в друга.
Не мога да се боря с нея,
но как купнея да те имам,
отново само за един миг,
както винаги....
И колко си отровна само,
пусна сладоста си в мен
и сега не мога да се освободя....
Мразя те любима, мразя те,
но как само искам да те притежавам.
Прости ми,
някой ден ще те имам
отново.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Todos los derechos reservados
