Любима
Беше хубав миг-
в който беше моя,
не беше вечен,
не беше многократен,
само един миг-
в който бяхме аз и ти.
Аз-една изгубена душа
и ти-чуждата жена.
Опитах се да те открадна,
но сърцето ти вече беше
впримчено в друга.
Не мога да се боря с нея,
но как купнея да те имам,
отново само за един миг,
както винаги....
И колко си отровна само,
пусна сладоста си в мен
и сега не мога да се освободя....
Мразя те любима, мразя те,
но как само искам да те притежавам.
Прости ми,
някой ден ще те имам
отново.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
