Чак сега разбирам, че във тишината
или пък във тряскането на вратата,
се крие нещо друго, нещо истинско,
дори понякога да изглежда детинско.
Винаги съм искал вратата да тресна,
дори със пълно гърло да кресна,
за да можеш да ме чуеш най-сетне
и лампата, в главата ти, да светне.
Но нали стремя се да опазвам тишината,
да не нарушавам спокойствието на хората,
да не бръмча сутрин рано с бормашината,
че пак ще ми изнасят лекция за умората. ...