11 jun 2006, 1:09  

Любопитство

  Poesía
1.6K 0 35

Живели са си някога

Адам и Ева в Рая.


Добре ли,

зле ли - 

туй и аз не зная.

      

Дилемата

и до сега неясна,

поднесена ни е такава –

за туй,

че обитаваме Земята,

виновница

жената си остава.

 

И тъй,

прогресът е задвижен

от чисто женско любопитство,

за да достигнем до сега,

когато ужким можем всичко:

      

- “Пари! Пари! И пак пари!” –

Ще чуете зад всеки ъгъл...

И клюки –

кой,

къде

и как,

за нещо

някого излъгал.

 

Тъй силни

лъвовете на деня,

будуват всеки нощен час...


Денят е светъл,

а нощта,

е враг

на всяка

светска власт.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Джакс!
  • Няма проблем Валя! Знам,че не е от най-добрите, но това е цикъл от девет стихотворения, разглеждащи, човешките характери. Тая вечер ще публикувам и последните от този цикъл.
  • Не искам да се впускам в словесна битка с теб, но ще кажа, че този твой стих и аз го причислявам към слабите ти! Писал си много по-стойностни неща определено, но успокоителното е, че и най-добрите се излагат понякога
  • Да Мая! Точно така! Сънувай ме... рогат!
  • За съжаление, убедих се, че климаксът при мъжете е доста по-тежък отколкото при жените... Бях достатъчно тактична и толерантна в предишния си коментар. Утрото е по-мъдро от вечерта!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...