19 abr 2011, 22:12

Любов

  Poesía
938 0 1

Любов - така желана досега,

любов от дълбините на душата,

любов - по-чиста от сълза

и по-красива от звездата.

 


Любов да те наричам постоянно,

да слушам твоя смях с наслада,

да виждам в теб аз непрестанно

искреността ти - най-голямата награда.

 


Слънце мое, радваш дните ми,

със теб издигам се в небето,

ти си красотата във очите ми

и сладката мелодия в сърцето.

 


Пристрастена съм към обичта ти -

жадувам за това прекрасно чувство,

мислите ми са откраднати от нежността ти,

любов, ти си моето богатство!

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жаклин Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....