Любов. Защо така я ненавиждаш

и чуждата любов към теб не виждаш?

Сърцето си в окови си обвил

и всички чувства надълбоко в себе си си скрил.

Разбирам може да си наранен,

но не трябва цял живот да си сломен!

Всеки от любов е страдал

и на земята неведнъж е падал.

Все някога трябва на крака да се изправиш

и колкото по-бързо го направиш за теб ще бъде по-добре

и съвсем скоро до сърцето ти все някой ще се добере,

стига само ти да го допуснеш

и от ръцете си да не го изпуснеш,

защото много често така се случва,

че любовната стрела по-късно те улучва,

когато другият те е забравил

и от миналото си се е избавил.

Затова и не губи минута време,

защото все някога на човека ще спре да му дреме!