Jun 11, 2014, 10:03 PM

Любов

  Poetry » Love
602 0 0

 

Любов. Защо така я ненавиждаш

и чуждата любов към теб не виждаш?

Сърцето си в окови си обвил

и всички чувства надълбоко в себе си си скрил.

Разбирам може да си наранен,

но не трябва цял живот да си сломен!

Всеки от любов е страдал

и на земята неведнъж е падал.

Все някога трябва на крака да се изправиш

и колкото по-бързо го направиш за теб ще бъде по-добре

и съвсем скоро до сърцето ти все някой ще се добере,

стига само ти да го допуснеш

и от ръцете си да не го изпуснеш,

защото много често така се случва,

че любовната стрела по-късно те улучва,

когато другият те е забравил

и от миналото си се е избавил.

Затова и не губи минута време,

защото все някога на човека ще спре да му дреме!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мерлин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...