Обикнах те, когато те видях
и ме заболя, когато беше с друга...
За чувствата ти даже не разбрах,
но се влюбих тогава до полуда.
Женската си гордост не пристъпих,
защото знам, че искаш нея.
После по природа така постъпих,
по начин, който аз умея.
Но полза имаше ли от това?
Сега си даже и без нея.
Защо не вярваш в любовта?
А аз да вярвам ли в нея?