Любов
949
0
2
Не те молих за утеха,
ти ме моли за любов.
Твоето детство, каза,
те отнеха,
очите ти поискаха любов.
Подаде сърцето си да стопля,
попита за цялата любов.
Раните ти каза да не чопля,
а да превържа със любов.
Нежно в ухото ми попя
за красивата и истинска любов.
Хвърли заслепяваща заря
да отбележиш нашата любов.
Но песента си има край,
но няма, каза, любовта.
Устрои се в този рай
и откъсна плода любов.
Но грубо някак си, без грация,
а не знаеше какво е любовта,
Усмихнах се - пошла имитация
е твоята чиста любов...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стоян Тодоров Todos los derechos reservados
