Любов
951
0
2
Не те молих за утеха,
ти ме моли за любов.
Твоето детство, каза,
те отнеха,
очите ти поискаха любов.
Подаде сърцето си да стопля,
попита за цялата любов.
Раните ти каза да не чопля,
а да превържа със любов.
Нежно в ухото ми попя
за красивата и истинска любов.
Хвърли заслепяваща заря
да отбележиш нашата любов.
Но песента си има край,
но няма, каза, любовта.
Устрои се в този рай
и откъсна плода любов.
Но грубо някак си, без грация,
а не знаеше какво е любовта,
Усмихнах се - пошла имитация
е твоята чиста любов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Тодоров Всички права запазени
