9 jul 2012, 17:31

Любов 

  Poesía » De amor
691 0 5

Каква бе моята вина,

че влюбих се в теб.

Незнаеща,  що е да страдаш

по човек с влюбчива душа.

 

Жените за теб са забава -

влюбваш, разлюбваш и толкоз.

Празно никога не остава,

всичко под ножа минава.

 

Аз виждала съм Бог,

който моята вселена владее.

Ласките са твоя хит,

а обещанията - просто мечти.

 

Но минаха много години

и аз отново съм само с теб.

Игрите ти страшни ме давят,

удавник в живота съм аз.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Силвия, благодаря ти !
  • Тъжна истина!
  • Мила Ели,страшното е когато обичаш.Но ти винаги си казвала,че сигурно това им , чара.Но по-добре е да има тръпка, от колкото скука.Радвам се, че те имам мила непозната Ели. Желая ти много късмет.Поздрав от гореща София.
  • На тези мъже, Вятърко, така им е дадено – те не могат да бъдат други.
    Спасението е да не се влюбваме в тях... :
  • Мила Нина, аз май те стреснах.Не съм чела такъв коментар от теб.Сърдечен поздрав и дано не налиташ на такава любов.
Propuestas
: ??:??