Хубавото идва винаги след лошите неща...от собствен опит знам.
Само трябва да се бориш, да останеш чист в своя храм.
Удари, и буквално, и преносно съм понесла... главата си на гилотината предложих.
Болка, кръв и сълзи съм проляла, себе си за накрая аз отложих.
И с години болката търпях, мазохист за мен е слаба дума.
За няма нищо, което да си заслужава, платих най-висока сума.
Но както и след дъжд дъга се появява, така и за мен слънцето изгря.
Той не е предмет или награда... сърцето ми с любовна песен пак запя.
Той не е човека пред моята заключена килия с ключ в ръка.
Той не е опиат, който те отнася в приказна страна.
Той е Мъж с голямо "М" и с най-прекрасното сърце.
Той е като летен слънчев ден и кристално чистото море.
Късмет, орис или карма, никога не ще поискам някой друг.
Той единствен е за мен, любов, живот и най-прекрасният съпруг.
© Меги Матева Todos los derechos reservados