14 mar 2013, 22:53

Любов

  Poesía
687 0 1

Минават години, часове и дни,

напразно се надявам да спре да ме боли.

Поглеждам в очите си, но болката по-малка - не става,

докосвам косите си, ала парфюмът му остава.

Там е, за да ми напомни,

там е, за да ми тежи.

Времето спомените не изгаря,

отново и отново болката увеличава.

Нещо позвънява,

събуждам се и виждам, че навън е нощ, не е започнало все още да се зазорява.

Поглеждам телефона,

виждам името му там,

радостна, завита под юргана,

прочитам две думи, изписани на екрана.

Че ме обича там е написал,

в две думи любовта е описал.

Изпращам в отговор целувка по звездите,

колко е хубаво да видиш любовта в на един човек очите!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....