Вън вилнее вятър див.

Кърши клони.

Дърветата ридаят.

Сковано в лед и пусто е на вън,

сякаш всичко спи леден сън,

само любовта е вън.

Звезди блещукат дълбоко в небесата.

Заиграват се снежинки във нощта.

Луната с мека светлина огрява пътя,

водещ ме към любовта.

Там под снежните дървета

скромно скрила се в нощта,

твоята усмивка нежна стопля моята душа.

По косата ти абаносова и златна,

снежинки - бисери блещукат  в нощта.

Поглед свеждаш ,но очите ти говорят...

Сърцата ни за миг се стоплят

и изчезва студа , леда.

По устните ти като морски пръски

по - топли от слънчеви лъчи.

 танцуват нашите целувки

 с тях ладия понасяни в приказни страни.

Над нас сълза отронва самотната смокиня -

наша пазителка от зли очи.

Нашата любов я стопля

и тя забравя самотните си дни.

Нейната  закрила ни дарява страст  и сила

така сърцата заиграват в едно...

Думите са безмълвни и излишни.

Сега говори любовта.

Тя е истинска магия

на която се крепи света.

Не свеждай поглед нека очите ти говорят..!