Вън вилнее вятър див.
Кърши клони.
Дърветата ридаят.
Сковано в лед и пусто е на вън,
сякаш всичко спи леден сън,
само любовта е вън.
Звезди блещукат дълбоко в небесата.
Заиграват се снежинки във нощта.
Луната с мека светлина огрява пътя,
водещ ме към любовта.
Там под снежните дървета
скромно скрила се в нощта,
твоята усмивка нежна стопля моята душа.
По косата ти абаносова и златна,
снежинки - бисери блещукат в нощта.
Поглед свеждаш ,но очите ти говорят...
Сърцата ни за миг се стоплят
и изчезва студа , леда.
По устните ти като морски пръски
по - топли от слънчеви лъчи.
танцуват нашите целувки
с тях ладия понасяни в приказни страни.
Над нас сълза отронва самотната смокиня -
наша пазителка от зли очи.
Нашата любов я стопля
и тя забравя самотните си дни.
Нейната закрила ни дарява страст и сила
така сърцата заиграват в едно...
Думите са безмълвни и излишни.
Сега говори любовта.
Тя е истинска магия
на която се крепи света.
Не свеждай поглед нека очите ти говорят..!
© Алина Костова Все права защищены