15 mar 2007, 13:09

Любов

  Poesía
927 0 6
 

Каква ли буря
пак ще ме спохожда,
когато вечерта уморена
пред очите ми звездите положи?
Каква ли песен
в сърцето ми различно
от всяка просълзена есен
ще ме завръща в теб лирично?
Коя ли самотна луна
в лицето ми път ще открие
и перверзно съблякла студа
в душата ми мечтите ще скрие?
Коя ли зора зачервена
от толкова тъмни лъжи
ще избухне, в изгрев сломена
и ще ме моли - за звездите. Кажи?
Коя ли птица отвисоко
с поглед крилата си ще ми дари,
осъзнала чувството дълбоко
стопило всички висини?
Коя ли циганка орисана
на чужди болки и надежди
в словата си някак затичана
себе си през мен ще поглежда?
Колко ли още в море да преливам
с въпросите си - тихи реки,
уморена вечерта се приспива,
защото любов и в сън ще прости...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Искам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...