Любов
Каква ли буря
пак ще ме спохожда,
когато вечерта уморена
пред очите ми звездите положи?
Каква ли песен
в сърцето ми различно
от всяка просълзена есен
ще ме завръща в теб лирично?
Коя ли самотна луна
в лицето ми път ще открие
и перверзно съблякла студа
в душата ми мечтите ще скрие?
Коя ли зора зачервена
от толкова тъмни лъжи
ще избухне, в изгрев сломена
и ще ме моли - за звездите. Кажи?
Коя ли птица отвисоко
с поглед крилата си ще ми дари,
осъзнала чувството дълбоко
стопило всички висини?
Коя ли циганка орисана
на чужди болки и надежди
в словата си някак затичана
себе си през мен ще поглежда?
Колко ли още в море да преливам
с въпросите си - тихи реки,
уморена вечерта се приспива,
защото любов и в сън ще прости...
© Искам All rights reserved.
