Любов без време
Сърцето спря за миг да бие,
унесено във своя грях.
Опитвах мислите му да изтрия,
покрили го със страх.
Ала ти бе там, сред тях стаена,
и аз над тебе бдях.
Неуловима и далечна, но пленена,
приютена в моя свят.
Мечтите си ли то откри във тебе,
или любовта отне ми тях?
В ритъма му влезе обновена,
с излаза ти тихо спря.
Нима намерих те, любов без време,
затуй ли всичко пак умря?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йордан Малинов Todos los derechos reservados
