Сърцето спря за миг да бие,
унесено във своя грях.
Опитвах мислите му да изтрия,
покрили го със страх.
Ала ти бе там, сред тях стаена,
и аз над тебе бдях.
Неуловима и далечна, но пленена,
приютена в моя свят.
Мечтите си ли то откри във тебе,
или любовта отне ми тях?
В ритъма му влезе обновена,
с излаза ти тихо спря. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse