Като цигарата си ме палиш
Без мен живота не можеш да си представиш,
А колко пъти казваш, ще ме оставиш,
Но отвътре гориш всеки ден да ме опиташ
Целуваш ме... Сякаш пушиш и в мечтите си отлиташ !
Когато ме видиш някъде не можеш да ми устоиш,
когато си ядосан бързо ме довършваш
От мен остава един жалък фас,отпадък...
На другия ден съм готова да бъда твоята нова цигара
Изгаряща от устните ти
Димът понасящ се са чувствата ни ,
А аз съм цигарата стояща в ръцети ти ,никотинът в кръвта ти
Аз съм лошия навик, който трудно ще отвикнеш
Аз съм тази, от която винаги ще се нуждаеш !
© Aռɢɛʟɨռa hristova Todos los derechos reservados