Нека любов в деня ни да грее,
нищо че зима на прага се смее.
Снежинки танцуват, светът се смълчава,
но в сърцето искра топлина озарява.

Вятърът носи хладни слова,
но обикновено ги превръща в топли пера.
Ръка до ръка през снежни пътеки,
намираме радост в прости моменти.

Зима чука, но обичта се отвръща,
с грейнали очи тя мрака прогонва.
И вън, сред студа, любовта разцъфтява –
вечно зелено дърво сред полето остава.

И вятърът див през прозореца пее,
но в нашия дом само обич живее.
Камината пламти, а очите блестят,
духът е топъл, снегът не мрази ни свят.

Под снежната пелерина светът се покрива,
но сърцето на зимата обикновено се открива.
В студения въздух дъхът рисува,
картини от щастието, които не струват.

Любовта е пламък, що мраза пречупва,
и зима със радост ръка ще си стисна.
Дори и в студа, светлината ще цъфти,
там, където душата в добро ще блести.