хриско (Христина Филипова)
44 499
19 sept 2008, 8:22

Любов изпепелена 

  Poesía » De amor
1276 0 11

Потропва есенният дъжд по капчука,
плаче натъжено моминско сърце,
само останало, пътят му наслука,
от живота му отиде си едно момче.

 

А беше лято, преливащо от обич,
от клетви за вярност и безброй мечти,
но с края на лятото любовта бе отлетяла,
останаха мъка и безброй лъжи.


Дните на безгрижие тъй бързо минаха,
нежните прегръдки останаха назад,
дългите разходки като миг прелетяха
и спомени пожълтели - като есенен листопад.


Сълзите спряха сякаш изведнъж,
умря едно приятелство,
тъгата - може би ще я отмие есенният дъжд,
но ще остане раната от едно предателство.

© Христина Филипова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??