Любов изпепелена
Потропва есенният дъжд по капчука,
плаче натъжено моминско сърце,
само останало, пътят му наслука,
от живота му отиде си едно момче.
А беше лято, преливащо от обич,
от клетви за вярност и безброй мечти,
но с края на лятото любовта бе отлетяла,
останаха мъка и безброй лъжи.
Дните на безгрижие тъй бързо минаха,
нежните прегръдки останаха назад,
дългите разходки като миг прелетяха
и спомени пожълтели - като есенен листопад.
Сълзите спряха сякаш изведнъж,
умря едно приятелство,
тъгата - може би ще я отмие есенният дъжд,
но ще остане раната от едно предателство.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Филипова Всички права запазени
