Ах, как приличаш ти на цвете,
сиянието ти привлича ми очите,
като празник душата грее,
като птица в небосвод
сърцето в мен лудее.

Виж очите ми кафяви,
черни леко като маслини,
отвори сърцето ми голямо,
за любовта си подготви ме.

Да те заведа аз в парка,
двама да се полюлеем,
деца да бъдем ний за малко,
в безгрижност да живеем.

С теб да бъдем неразделни,
мечти в сърцата да живеят
и красиво погалени от съдбата,
с блещукащи усмивки на лицата.

Ти често казваш,
като цвете си красива,
само със поглед завладяваш ме,
как успя отново
да разтопиш това сърце.