В такава есен искам да сме заедно, потънали във ,,златното“ на дните,
задъхани от нежност и от тайни, грижливо под калпачето й скрити.
Такава есен броди във душите, умът ни оцветява във ,,червено“,
забулва и сърцето, и очите, а устните изгарят подмладени.
Такава есен на любов ухае, когото парне – в миг се поболява,
топи се и се смее някак странно, и ,,златното“превръща във ,,кафяво“.
В такава есен се върви по двама,незнайно накъде, така, наслука,
земята и листата път им правят и само любовта е сляпа тука.
© Даниела Атанасова Todos los derechos reservados