... подари ми малко топлина,
за да мога вечер у дома
да се върна уморен и сам,
но загрят от тази топлина,
да изгоня свойта самота...
Цвете хубаво се червенее,
вплетено във твоята коса.
Всичко детско в тебе грее!!!
В погледа ти, в профил на жена!!!
И усмивката ти, ален плод огряла,
пръска своите лъчи навред!!
Пълни моето сърце със сила,
страстни мисли в мене закипят!
И захапвайки от плода ароматен
- тялото ти лъха свежест, чистота!
Ти разцъфваш като цвете,
галено от мойта мъжка топлина!
Само да те гледам все ми стига,
отпочива моята изстрадала душа!
И полегнал, аз спокоен пак заспивам,
сякаш сгрят от майчината топлина!
27.08.2007г
© Маргарита Петкова Todos los derechos reservados