Любов несподелена
Любов несподелена
Любов несподелена таи се в моята душа
и болка сърцето ми раздира.
Във мрак потъва радостта
и сякаш всичко в мен умира.
Не виждам светлината през деня.
Не виждам ни луната, ни звездите.
Не виждам и тъмата през нощта,
а виждам само края на мечтите.
Пресъхнаха реките от сълзи
и от живота бягам отвратен.
А самотата все към мен пълзи
и умирам бавно, ден след ден.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кристиан Александров Todos los derechos reservados
