21 sept 2011, 12:50

Любов несподелена 

  Poesía » De amor
553 0 2

Любов несподелена

 

Любов несподелена таи се в моята душа
и болка сърцето ми раздира.
Във мрак потъва радостта
и сякаш всичко в мен умира.


Не виждам светлината през деня.

Не виждам ни луната, ни звездите.

Не виждам и тъмата през нощта,
а виждам само края на мечтите.


Пресъхнаха реките от сълзи
и от живота бягам отвратен.
А самотата все към мен пълзи
и умирам бавно, ден след ден.

© Кристиан Александров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??