Любов несподелена
Любов несподелена таи се в моята душа
и болка сърцето ми раздира.
Във мрак потъва радостта
и сякаш всичко в мен умира.
Не виждам светлината през деня.
Не виждам ни луната, ни звездите.
Не виждам и тъмата през нощта,
а виждам само края на мечтите.
Пресъхнаха реките от сълзи
и от живота бягам отвратен.
А самотата все към мен пълзи
и умирам бавно, ден след ден.
© Кристиан Александров All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
