19 mar 2015, 10:42

Любов-самота 

  Poesía » De amor
423 0 1

                      

 Любов-самота

 

Не разбирам какво иска пак от мен любовта,

стоя в тъмнината и без думи  крещя.

Сърцето ми лудо препуска, тупти,

само вятърът около мен иронично шепти.

 

Самотата устремно нахлува във мен,

не ми пука , нищо не чакам от новия ден.

Душата ми отново е празна,

насреща се зъби съдбата неясна.

 

Питам:  защо излъга ме ти?

Защо остави сърцето ми пак да кърви?

Скъса  орфеевата лира в моята душа,

превърна ме в празна  развалина.

© Иван Чорлев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това е временно, повярвай!
    Само се изправяй
    и ходи, ходи не спирай,
    в "Любов" ти винаги с "любов" умирай,
    и пак обичай, живота си ти композирай,
    и смисъл във кървенето намирай! п.п.Това за лирическия, а за автора абсолютно същото! Поздрав сърдечен!
Propuestas
: ??:??