Понякога си просто нежен звук.
А миг по-късно - майсторска картина!...
Различен образ ти приемаш тук...
На мен ми стига само, че те има!...
Понякога китара си в нощта –
от тези, дето сенките разплакват...
А някой път следа си от звезда
и да те видят, влюбени очакват...
Понякога си ангелско перо,
достигнало до мен от небесата...
Не бих могъл да искам по-добро –
това е, вярвам, знакът от съдбата!...
Но винаги до мен си просто Ти –
вълнуваща, омайваща и нежна!...
Затуй и този стих ти посветих!
Любов си ти – реална и копнежна!...
© Роберт Todos los derechos reservados