Такава съм, ето ме, бяла и чиста.
Опазих се. Само за тебе.
Прогарят безсънни копнежите листа,
Сърцето изписва: Потребен.
Такава съм, ето ме, мъничко луда,
любов съм. И искам да бъда.
Прости ми, че с мислите свои те будя,
а другите... Нека ме съдят...
Такава съм, ето ме... само да съмне,
а после съня ще забрави,
душата ти... само до утре, по тъмно,
любов съм. Какво да се прави...
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados