ЛЮБОВ ТАКАВА
Аз
не знаех,
че има
любов
такава,
когато наоколо
е безнадеждно
пусто,
когато
въздухът те задушава,
и сълзите
сами текат,
когато
сенки те преследват
и изгарят...
А вгледаш ли се
през сълзи,
тези сенки са
една,
една единствена,
неуловима,
единствена и бледа,
а личи,
студена,
а гори,
ледена,
а възпламенява,
няма я,
а те следи,
пъдиш я,
а тя се връща -
и мраз и огън
в танц безумен
те обгръщат...
Даряваш й
страстта си,
топлината си
й даваш,
а тя през рамо
киска се
и се отдалечава...
Аз
не знаех,
че има
любов
такава...
© СВЕТОСЛАВ БИЛЧЕВ Todos los derechos reservados