Във теб открих и блян и песен,

чрез теб познах света чудесен.

За теб сега съм само капка,

един живец, замряла тръпка,

една магия от вино черно,

една жена в русло модерно...

Без път те диря,ти къс от рая,

без теб изчезвам сама в безкрая...

За теб ще стана и вино бяло,

един миг само от време спряло,

една утеха, една сълзица

и бликащ порив в една свещица...

Така духът ми чрез теб се ражда

да утоляваш с мене твоята жажда,

да чезнем двама в мечти блажени,

да търсиш радост и болка в мене,

да бъдем просто две чаши вино,

омайно вкусно, до край пленимо...

Пред теб без слово ще коленича

и в грях и в мъка ще те заричам.

Да ме изпиваш,във страст да гина

от твойта обич, през мойта зима

снегът да лумва в пожар магичен...

Любов ти моя, как те обичам!

9.01.2005г.