4 feb 2008, 22:20

Любов в една сълза издайна...

971 0 1

Да, знам, че ти си това, което показваш.
Какво е вътре в теб и в сърцето ти,
не знам защо, но не можеш да го казваш.
А искам силно емоции по лицето ти.
Прегръщаш ме, уж да ме стоплиш нежно,
а измръзвам без време, цяла в хлад издайна.
И погледът ти все се рее безнадеждно.
Тъжно е за мен сега, а тъгата е нетрайна.
Ако моят поглед мил е, по-студено става,
а отдръпна ли ръка - търсиш я слепешком.
Когато нежен си, в сърцето се излива лава,
защото знам, че после тръгваш на бегом.
Нека друга има, по-добре ще разбера това,
но защо си тъй студен... имам ли вина?
И силзите, мили, "краткотрайни", крия си едва.
Тебе нека те боли, разбирайки, че съм една.
Една картина ще се запечата там, дълбоко...
тилът ми, когато виждаш да се изгубва в мрака.
Това ще е сънят ти, на теб, момче зеленооко,
стъпките заглъхват, а твоето съзнание все ще трака.
Искаш ли целувка за последно, нежна и дива?
Така знаеш, че целувам дори и на сбогуване...
Тръгвам, а краката ми сякаш бетонът ги залива.
Не искам да оставам, очаква ме далечно пътуване.
Да беше, мили, заплакал или помолил да остана,
щях да оставя черния си куфар, от бягане изтъркан.
Но не, ти с мълчанието си избоде в мене рана.
Само остана да се молиш, пътят ми да е отъпкан.
Когато ме няма, още мълчиш ли? Или се смееш?
Усмихвай се вече, аз съм някъде далече, не виждам.
Но с твойта студенина в сърцето все ще тлееш,
а аз в съня ти, зная - дълго, неочаквано ще прииждам.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Андреева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прочетох го на един дъх.Не знам как не съм го забелязала, когато си го публикувала, защото сега, след като го прочетох, ми харесва много...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...