Feb 4, 2008, 10:20 PM

Любов в една сълза издайна...

  Poetry » Love
974 0 1

Да, знам, че ти си това, което показваш.
Какво е вътре в теб и в сърцето ти,
не знам защо, но не можеш да го казваш.
А искам силно емоции по лицето ти.
Прегръщаш ме, уж да ме стоплиш нежно,
а измръзвам без време, цяла в хлад издайна.
И погледът ти все се рее безнадеждно.
Тъжно е за мен сега, а тъгата е нетрайна.
Ако моят поглед мил е, по-студено става,
а отдръпна ли ръка - търсиш я слепешком.
Когато нежен си, в сърцето се излива лава,
защото знам, че после тръгваш на бегом.
Нека друга има, по-добре ще разбера това,
но защо си тъй студен... имам ли вина?
И силзите, мили, "краткотрайни", крия си едва.
Тебе нека те боли, разбирайки, че съм една.
Една картина ще се запечата там, дълбоко...
тилът ми, когато виждаш да се изгубва в мрака.
Това ще е сънят ти, на теб, момче зеленооко,
стъпките заглъхват, а твоето съзнание все ще трака.
Искаш ли целувка за последно, нежна и дива?
Така знаеш, че целувам дори и на сбогуване...
Тръгвам, а краката ми сякаш бетонът ги залива.
Не искам да оставам, очаква ме далечно пътуване.
Да беше, мили, заплакал или помолил да остана,
щях да оставя черния си куфар, от бягане изтъркан.
Но не, ти с мълчанието си избоде в мене рана.
Само остана да се молиш, пътят ми да е отъпкан.
Когато ме няма, още мълчиш ли? Или се смееш?
Усмихвай се вече, аз съм някъде далече, не виждам.
Но с твойта студенина в сърцето все ще тлееш,
а аз в съня ти, зная - дълго, неочаквано ще прииждам.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Андреева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прочетох го на един дъх.Не знам как не съм го забелязала, когато си го публикувала, защото сега, след като го прочетох, ми харесва много...

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...