Аз нося тъгата в очите - навярно родена е там... Отдавна не вярвам в мечтите - съборих вълшебния храм. Пред мене стена се издига и пазят я страх и тъга, а колко малко ми стига, за да я разбия с ръка.
Не идвай във моята песен, не идвай във всеки мой стих. Ти носиш най-тъжната есен, а в нея любов си открих! Отдавна не вярвам в мечтите! Защо ме подлагаш на съд? Любов, до последно изпита, ми връщаш за втори път...
Опитах насън да живея, но даже и там беше ти! Очи да затворя не смея - от дишане даже боли.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.