Хей, ти, с разбитото сърце!

От мен насити ли се вече?

Избавих ли те от отровата горчива

и тъгата ти отнесох ли далече?

Тъга и болка породени

от стара обич и разруха тежка,

които ти така удави

в моите сълзи и страсти грешни.

Защото много сбърках да повярвам,

че знача нещичко за тебе...

И да мисля, и да се надявам,

че точно ме желаеш, мили ми Монтеки.

Но аз била съм уред, пешка,

на таблата оставена да брани

сърцето на царя, от царица разрушено,

но царицата не съм аз, драги.

Любимата ти друга е,

но ти ненужен си за нея вече,

затуй, изглежда, мен превърна

в лечител за отминалите царски грешки.

Но късно е, аз знам какво направи.

Изстрадал от любов, ти мен измами.

Надежда даде ми, но тъй за кратко,

а после всичко взе ми, 

но, скъпи, то ти беше много малко.