15 апр. 2015 г., 00:28

Любовен рикошет

697 0 0

Хей, ти, с разбитото сърце!

От мен насити ли се вече?

Избавих ли те от отровата горчива

и тъгата ти отнесох ли далече?

Тъга и болка породени

от стара обич и разруха тежка,

които ти така удави

в моите сълзи и страсти грешни.

Защото много сбърках да повярвам,

че знача нещичко за тебе...

И да мисля, и да се надявам,

че точно ме желаеш, мили ми Монтеки.

Но аз била съм уред, пешка,

на таблата оставена да брани

сърцето на царя, от царица разрушено,

но царицата не съм аз, драги.

Любимата ти друга е,

но ти ненужен си за нея вече,

затуй, изглежда, мен превърна

в лечител за отминалите царски грешки.

Но късно е, аз знам какво направи.

Изстрадал от любов, ти мен измами.

Надежда даде ми, но тъй за кратко,

а после всичко взе ми, 

но, скъпи, то ти беше много малко.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...