15 oct 2017, 22:31

Любовен стих дали написах ?

825 3 25

 

 

                      


                                               15.10.2017

           Любовен стих дали написах?


         Създадох си една повеля -
         да не докосвам женен мъж !
         Да мра за него и да го лелея -
         да не помислям ни веднъж:

 

         че бъдеще ще имаме съвместно,
         че ще съм делничната тръпка,
         че ще деля със друга нощите му лесно,
         че ще го дам на друга за минутка...

 

         Защото съм от ревност изтъкана,
         защото трябва да е само мой!!-
         Това живот ли ще е или рана,
         това дали ще изтърпи и той?!..

 

         Но,все пак радвам се да ме ухажват,
         да ми говорят много нежни думи
         и всеки миг да ми показват,
         че мои ще са нощите безумни...

 

         Че съм за него - най-единствена,
         че съм в очите му - страхотна,
         но каже ли"ще дойда пак"-ще е безсмислено,
         защото след това ще съм самотна...

 

         И... ако аз за миг дори не устоя
         и се отдам на неустоима тръпка -
         любовница ще трябва да се нарека -
         ще ме убие грозната постъпка !!..

 

         Не се залъгвам,че така .."за малко"
         ще се порадвам на това внимание!
         Фатално ще е,защото,/много жалко/ -
         не ще да има край това желание...

 

         Ей, праведна излязох май, бая!
         е,не,де,не !Тук -там и аз греша!
         Нали съм земна,че и по света видях
         такова "разнообразие" за своята душа!!

 

         Това,което съм написала
         е просто само стихоплетство!
         Да чувствам гъдел от любовна мисъл,
         дали се пише мъчно или много лесно....


         От героинята - се разграничавам,
         защото хич не мисля да обещавам!!
         А дали сега любовен стих написах ?
         Може би, но надали! Не мисля!!...
         

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Само опит,Елица,но не е оня огън,който "тресе"някои колеги....Аз се помъча,но все на хумор ме избива...Любовта е тайнство между двама,а хуморът-начин за забавление и ако съумееш да го провокираш ....значи си постигнал задачата...Но има още много да се мечтае при мен,за да достигна нивото на Роберт,например...Мисля,че е полезно да имаш идол,еталон и така да се усъвършенстваш....Но аз нямам толкова време живот за това...
  • Любовен е стихът ти, Иржи, и многообхватен по съдържание.
    В него има и красив копнеж, и ревност, и много разум...
    Възхищавам се на емоциите ти и на умението да ги споделиш с нас.
  • Щях да ти го напомня,Вили,че се радвам на успеха ти!....Сега аз съм в предишното ти състояние,но такъв е живота-падове и възходи!!Използвай импулса от момента!!
  • Сетих се какво ти бях споделила тук. Е, вчера направо ми разпраха дрехите
  • Е,е затова се обичаме с теб,Вили!Един дол дренки сме!!Но...сега ми олекна,че не съм сама....

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...