SlAdUrKa^S^KuKu & Kristo
Любовна Пародия
Има хора, на които би държал.
Те сякаш не го заслужават.
Има любов, която би раздал,
Но хората не я получават.
Има надежда, която би пропилял,
Мислейки за другия, в когото си влюбен.
Има любов, но не той я е създал,
Но само той я използва...
Да, хора всякакви са по земята
И всеки обич моли, проси.
Опитват те да разберат душата,
Задавайки големите въпроси,
Но кой ли тази обич заслужава?
Разбират ли какво желаят?
Всеки обич може да дарява
И да я получат те мечтаят.
На един даваш, от друг получаваш,
Частица от теб с тях умира.
Сякаш обичаш да се самораздаваш,
Дори болката не те спира.
не ме поглеждай, недей, недей.
Твоята песен е с тъжна мелодия.
За любовта си попей, попей.
Сякаш живеем в любовна пародия.
Моята песен е песен без край.
Сърцето да раздава живее,
Макар любовта ми да не е рай,
Душата своята песен пак пее.
Ранявана бях и съм ранявала,
Но всичко в мен за обич гори.
Толкова грешки аз съм прощавала
И песента пак се лее от моите очи.
Раняваната душа е неотразима,
Болката не може да я довърши.
Не може една анти-любовна стрела
Твоето сърце на две да прекърши.
Не се усмихвай напразно, недей.
Твоята усмивка стрелите привлича.
Твоята песен отново изпей, изпей.
На пародия сякаш всичко прилича.
Казваш пародия била е любовта,
А тя прилича сякаш на трагедия.
Една убиваща и ледена стрела,
А някой казват всичко е комедия.
Нима не принизяват любовта,
Нима не е горчива, но и сладка,
Това което виждаш е влюбена сълза,
Отронена в минутка кратка...
Смях през сълзи, но има смисъл.
Всеки миг, докато обичаш е вечен,
Всяка сълза, всяка нежна мисъл,
Всеки миг, в спомени облечен.
Твоята радост, че си влюбена,
Дали ще се оправдае занапред ?
Дали песента ти е събудена
От пародията на млад поет ?
Любовта със името вечност наричам,
Тя дори през сълзите пак е красива.
Сърцето когато на някоя обричаш,
Тя няма как да не бъде щастлива.
Любовта дава криле да летиш
И да пееш пак своята песен.
По своята любов ти вечно да гориш,
Дори животът ти да не е лесен...
Не спирай да пееш, недей, недей.
Има надежда в теб и тази мелодия.
За да бъдеш себе си, попей, попей.
Макар да е любовна пародия.
© Теодора Николова Todos los derechos reservados