Суха ми е всяка моя дума.

Суха ми е моята сълза.

Суха си е есенната шума

в дъното на птичите гнезда.

Клоните в съдбата ми са сухи.

Няма ги зелените листа.

Всички са за мъката ми глухи.

Тесни са ми земните места.

Сухо е сърцето ми без тебе.

Суха е душата ми дори.

Сухо е коритцето за бебе.

Суховей в косата ми гори.

Станах аз като една пустиня -

съхне даже моята лоза.

Искам аз от тебе милостиня:

да изпия твоята сълза.

Станах аз на пеперуда тиха -

жаден съм за шепа светлина.

Дяволите... Те от мен те скриха

в непрогледна черна тишина.

Дай ми пролет във душата суха.

Дай на клоните ми пак листа.

Нека със съдбата - още глуха,

да застанем, мила, пред света.

Чуй ме, скъпа! ВЪрни се при мене!

Дай ми сладка глътчица любов!

Само знай, че всичко в мене стене.

С тебе да възкръсна съм готов!