Разрошена красавица е пролетта,
за нов живот се събужда света.
Разцъфват цветя, разпъпват дървета,
засяват се ниви и полета.

Чувствата ни във черупка са се свили,
любовта покълва с нови сили.
Събуждат се емоции и страсти,
обагрени в пъстри контрасти.

Слънцето зад облак се подава,
любимия от сън тъкмо става.
Протяга се, измъркваш му в ухото,
припомняш му за нощта в леглото.

През прозореца надникваш, гледа те кокиче,
минава замечтано, влюбено момиче.
Минзухара и той глава е показал.
"Добро утро"! на света е казал.

Иглика и теменуга тъкмо са наболи,
напълнили са поляни от зимата голи.
Облечен си леко, дишаш дълбоко,
врабче чурулика, литнало високо.

Подготвяш се за знойното лято,
с емоции и страсти богато.
Плодовете вече са узрели,
дървета отрупани глави са свели.

Очакват те море, вълни и свалки,
любови големи и малки.
Водни колела, сърфове, лодки,
коцкарите не могат да останат кротки.

Любовта на всеки ъгъл се среща,
предизвикателна, дива и гореща.
Изкусително се поклащат тела и форми,
не ти дреми за правила и норми.

Отхапваш праскова, напълва ти устата,
соковете ѝ ти се разливат в душата.
Ядеш ягоди, шампанско пиеш,
от никой еротичните си мисли не криеш.

Букети с рози получаваш,
все по-разкрепостена ставаш.
Гледаш закачливо жаркото слънце,
чашата пълна изпиваш до дънце.

Страстно целуваш, ненаситно любиш,
чувството си за хумор не губиш.
Грабиш от живота с пълни шепи,
а той ти подвиква: - "Гепи"!

Захвърляш дрехи и задръжки,
мечтаеш по женски, обичаш по мъжки.
Небето е синьо и ясно,
купонясваш размазващо и бясно.

Идва есента, капят листата,
навлиза ти хлад в душата.
Дъждовни капки ромолят,
сякаш сълзи от небето валят.

Зърната на гроздето са пълни със сок,
бучи придошъл горски поток.
Сърцето ти не спира да обича,
гръмотевица иззад облак наднича.

Вървиш под дъжда и си пееш,
пред багрите на природата немееш.
Любовта сега е с друга окраска,
пъстротата ѝ те стряска.

Оранжево, червено, жълто, сиво,
настроението ти е приповдигнато, игриво.
Вървиш с любимия ръка за ръка,
чувствата ти бушуват като буйна река.

В локвите стъпваш по детски, хлапашки,
криеш си луничките, вързваш си опашки.
Въпросително поглеждаш небето мрачно,
дали да се влюбваш сега е удачно.

Няма за любовта място и време,
обичаш силно без да ти дреме.
Чадър не ползваш, мокра си, но щастлива,
есента те прави носталгична, но красива.

Оголени клони, виелица и сняг,
вълчи вой, заешки бяг.
Зимата с бяло покрива земята,
пустеят самотни полята.

Снежен човек ти се усмихва накриво,
а ти му смигаш закачливо.
Снежинка на бузата ти пада,
студа пред прага ти сяда.

Огъня гори в камината гореща,
любовта пред нея има среща.
Мъжа на живота ти те прегръща,
топлината в тялото ти връща.

Уютно ти е, нищо, че отвън е зима,
в сърцето ти пожар има.
Целувките му те изпепеляват,
очите ти като въглени стават.

Взаимно жаждата си утолявате,
възбудени и ненаситни ставате.
В екстаз телата си сливате,
с ласки и милувки се завивате.

Вън се замеряте със снежни топки,
мъркащи като разгонени котки.
Пъртина с търкаляне правите на двора,
смъквате от плещите си ежедневната умора.

Всичко в скреж и мраз е сковано,
покрито с одеяло от лед изтъкано.
Мрачно е небето, няма ги звездите,
метнала си си шал на косите.

Но и зимата своето очарование има,
някой е любим, за друг си любима.

Пиеш греяна ракия и червено вино,
получаваш предложение за кино.

Пържоли цвърчат от прасето,
със зимнина е пълно мазето.
Хапваш суджуци и кървавица,
отмяташ непокорна къдрица.

Властва навсякъде белия цвят,
обгръща целия ти свят.
Но ти е пъстро в душата,
слънце ти рисува ръката.

Всеки сезон по своему е красив,
важното е да се усещаш жив.
сърце и душа в хармония,
сезоните са за нас симфония.

През пролетта се раждаш отново,
лятото съществото ти за купон е готово,
есента ти насища с аромати душата,

а зимата пълни с уют сърцата.

Обичам сезоните лудо,
защото са божие чудо.
А любовта е нещото което,
присъства на всеки в сърцето.