Вървяхме двама между злато,
отронващо се от огромни клони.
Под краката ни сякаш блато,
но всяко златно листо,
следващото гони.
Златото в ръцете си държахме,
поръсихме душите си с есента.
Обагрени и двамата в златните
цветове на падащите листа,
поглед срещнахме и
без думи разказахме си
за любовта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse