Вървяхме двама между злато,
отронващо се от огромни клони.
Под краката ни сякаш блато,
но всяко златно листо,
следващото гони.
Златото в ръцете си държахме,
поръсихме душите си с есента.
Обагрени и двамата в златните
цветове на падащите листа,
поглед срещнахме и
без думи разказахме си
за любовта. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up